Новини

Новини

ГОЛФ С РУСКА РЕГИСТРАЦИЯ

Публикувано на: 06.07.2012
Категории: Имотен пазар
Публикувано на: 06.07.2012
Категории: Имотен пазар

Като чуете за голф, едва ли първата ви асоциация е Русия. Не така обаче стоят нещата за българските инвеститори в игрища за аристократичния спорт, които в последно време разчитат именно на този пазар. Русия може и да няма особени традиции в голфа, но той става все по-моден спорт. А като това се съчетае с друго вече не толкова изненадващо явление - руските инвестиции в български имоти, се очертава неголяма, но заможна група купувачи на луксозни къщи и апартаменти в изникналите насред имотния бум голф комплекси в страната.
За момента профилът на тези купувачи изглежда така: хора предимно от Москва, от средната и над средната класа, с относително високи за руския стандарт доходи и желание за определено качество на живот или спокойна почивка. А освен това често неиграещи голф - поне първоначално... От две години руснаците представляват над 90% от търсенето на апартаменти и къщи в голф игрищата по Черноморието и край Разлог. И както и на целия ваканционен пазар, те се явяват добре дошли приемници на масово продаващите имотите си англичани.
За собствениците на голф комплекси руският интерес е повече от добре дошъл, защото при все още слабата популярност на спорта в страната засега няма игрище, което да се издържа само. Следователно в масовия случай плановете са многомилионните инвестиции в клубовете с вечно зелена трева да се върнат именно от продажба на имоти.
 

С руски адрес
 

От две години руснаците са почти единствените купувачи, отчитат мениджъри в голф комплексите. Иван Павлов, който отговаря за продажбите на имоти в Pirin Golf&Country Club край Разлог, обяснява, че най-слаба е била 2008 г. заради оттеглянето на масовите дотогава купувачи – англичаните. През 2010 г. обаче се активирал руският пазар и сега в комплекса, където инвеститор е строителната компания "Балканстрой", отчитат 3-4 пъти ръст на продажбите спрямо слабите години.

Странното е, че руснаците не са запалени по голфа, и въпросът е какво ги привлича към тези имоти. Според брокерите не самият голф, а по-скоро спокойствието, контролираната среда, слабото застрояване – къщи и вили на 1-2 етажа, атмосферата в комплексите.

"Купуват не хора, които искат да играят голф, а такива, които търсят качество на средата. Има по-специално усещане, когато живееш или почиваш в голф игрище", отчита съдружникът в агенция "Бългериан пропертис" Никола Стоянов. Той определя вилите и апартаментите в тези комплекси като специфичен висок клас имоти, подобно на тези край яхтените пристанища, но и не съвсем. "Купувачите са различни. В марините често се парадира със скъпи коли, яхти, дрехи, докато в голфовете тази показност я няма, макар и тук хората да са с възможности", обобщава той. Впоследствие част от тях започват и да играят, а някои дори се запалват по голфа.

Председателят на българския клон на международната федерация на агенциите за имоти FIABCI Ирена Перфанова добавя и друг аспект - комбинацията между голф игрищата и друг тип почивка. Повечето от тези комплекси на практика са малки селища, в които освен игрище има и различни заведения, магазини, спортни зони – с тенис кортове, басейни, СПА центрове... В Pirin Golf&Country Club планират дори строителство на аквапарк. В допълнение край Разлог голфът се съчетава със ските през зимния сезон, а по Черноморието – с морска почивка през лятото, когато жегата също не предполага активна игра. Два от комплексите между Каварна и Балчик – Tracian Cliffs и Lighthouse Golf Risort, стопанисват и плажове.

Именно във ваканционните райони са и най-активните покупки на руснаци, докато комплексите в Правец и в Равно поле са по-популярни сред българите заради близостта до София. От "Тера тур сервиз" разказват, че са тествали руския пазар на две големи изложения за имоти. До сделки не се стигнало отчасти заради непознатия за руснаците район около Правец.

Според Ирена Перфанова освен средата на обитаване и комбинацията с друг тип ваканция има и друга причина за привлекателността на голф игрищата сред по-заможните руснаци. А именно имотите там не бяха засегнати до такава степен от общия ценови спад на ваканционния пазар. Някои комплекси като Thracian Cliffs и BlackSeaRama не свалиха цените си и дори в кризата продават на 1600-2000 евро/кв. м. Освен това реализират имотните си проекти на етапи според продажбите и така не блокират финансов ресурс, а поддържат предлагането в разумни граници.

Други като Pirin Golf&Country Club заложиха на обратното – намаление на цените в името на повече продажби. И в комплекса край Разлог обаче вече се ориентират към по-висок клас имоти и новото строителство е изключително от къщи вместо досегашните апартаменти.

По-различна политика води голф комплексът в Правец, където цените на най-евтините апартаменти до магистралата вече започват от 600 евро/кв.м. "Намалихме ги, защото повече не си струва да плащаме данъци за тази собственост и да стои празна", обясни Лъчезар Тодоров. Той обяснява решението и с политиката комплексът да се промотира не само като място за голф и почивка, но и като елитна среда за живеене близо до София. И тук обаче успоредно с намаляването на цените плановете включват и луксозно строителство – къщи между езерото и голф игрището с цени тройно над тези на масовите имоти.


Криви удари

Не просто ваканционно селище, а голф комплекс. Да инвестираш в подобен проект допреди 4-5 години в България се смяташе за престижно начинание, гарантиращо високи продажни цени на имотите заради съседството им с игрище за аристократичната игра.

Вероятно по тази причина в годините на имотния бум се стигна до над 20 заявени голф проекта в страната и дори до лобистки опит развитието на спорта да стане национален приоритет. В масовия случай обаче те се оказаха спекулативни начинания без сериозни инвеститорски намерения и останаха на хартия. В други случаи стигнаха до принудителна продажба заради необслужвани задължения. Пример – комплексът на испанската Ferry Group в софийското село Кътина.
"В повечето случаи проблемът бе подходът на инвеститорите. За тях основното бяха имотите, докато голф игрището бе просто средство за увеличаване на стойността им. А бизнесът е да развиваш голф частта и покрай нея да получиш приходи от ваканционните къщи и апартаменти", обясни управителят на GVA Sollers Solutions Добромир Ганев.

Логиката му изглежда работеща и вероятно по нея са действали повечето инвеститори в случилите се осем-девет голф комплекса до момента. От тях обаче активни са едва шест (виж картата), основно изградените с участието или с подкрепата на Красимир Гергов и оглавяваната от него Българска голф асоциация (БГА). Игрищата на "София ер" в Ихтиман и Сливен, които бяха свързани с конкурентната Българската федерация по голф, постепенно замряха. Това край Ихтиман работи, докато другото - край Сливен, е затворено и според източници от пазара се продава. Друг проект в развитие - голф комплекс "Ибър" в Долна баня, бе спрян след скандал за незаконно строителство.


Повече имоти, отколкото голф

Така в крайна сметка България се сдоби с малка мрежа от голф игрища, групирани в два района – Северното Черноморие между Балчик и Каварна (Thracian Cliffs, Lighthouse Golf Resort и BlackSeaRama) и оста Правец – София – Разлог (Pravets Golf Resort&SPA, Голф клуб "Света София" и Pirin Golf&Country Club).
Заявките за професионално управление на новите комплекси и амбициите за популяризиране на голфа обаче се оказаха недостатъчни, за да създадат стабилен пазар. В момента регистрираните членове на голф клубовете в страната са 700 - 800 души (по данни на Българската голф асоциация), като не всички играят активно. Дори ако прибавим турнирите и туристическите групи от скандинавските страни, Германия, Австрия плюс румънците по Северното Черноморие, за момента няма голф игрище, което да се издържа само. Още повече че повечето работят едва от 2-3 години.

"Няма начин", отсича изпълнителният директор на Thracian Cliffs Александър Василев. И допълва: "Инвестицията в голф комплекс – със земята, инфраструктурата, обслужващите постройки, хотелската част и заведенията, е десетки милиони евро. Само голф игрището струва 14 млн. евро. При прохождащ голф пазар тези вложения няма как да се върнат от посещаемост. Поддръжката на вечнозелена трева също не е евтина – между 1 и 1.5 млн. лв. годишно.

На подобно мнение е директорът на инвеститора в голф комплекса в Правец "Тера тур сервиз" Лъчезар Тодоров (дружеството е с краен собственик бившият кмет на Правец Васил Златев, който е баща на управителя на "Лукойл България" Валентин Златев). Тодоров дава пример със САЩ, където игрищата се застилат с готови чимове трева, за да не се чака десет седмици тя да поникне по естествен път. Това се предпочита въпреки по-високата цена, защото пропуснатите ползи от неработещото игрище биха били значително по-големи.

"Очевидно някъде по света голф игрищата може да бъдат оперативно печеливши, но в България дълго няма да е така", смята мениджърът. Затова при повечето се очаква инвестицията да се върне от продажба на построените вили и апартаменти, докато голф бизнесът набере сили.

На въпрос такава ли е била прогнозата и при планирането на проектите Лъчезар Тодоров дава пример със своя опит. "През 2002-2003 г. ми представиха бизнес план за голф игрище, който предвиждаше пълно връщане на инвестицията за пет години. Според мен тези разчети бяха правени изцяло на база на опита от други държави", лаконичен е той. Българският опит обаче се оказа различен.


В далечна перспектива

Макар и за момента повечето голф комплекси да разчитат продажбите на имоти на руския пазар да крепят приходната част в отчетите им, трябва да развиват и основния си продукт – голфа. И повечето го правят. За момента като един от главните източници на приходи се очертават т.нар. спонсорски турнири, финансирани от банки, автомобилни компании, консултантски фирми, които искат имената им да се свързват с този спорт. В по-малка степен – приходите от членства, уроци и игри на начинаещи в голфа. 

От "Тера тур сервиз" допълват картината и с единствения голф турнир за професионалисти в страната, който се провежда втора година в Правец. Според Лъчезар Тодоров ефектът е по-скоро рекламен, тъй като много участници харесали игрището и са заявили интерес да водят свои членове и ученици там.
Голф комплексите по Черноморието разчитат много и на румънския пазар. Според Марко Стойчев, мениджър продажби в BlackSeaRama, потенциалът е голям, тъй като в Румъния има само 1-2 игрища и те са по-далеч от Букурещ в сравнение с българското Черноморие.

От Thracian Cliffs добавят и организираните групи скандинавци, австрийци, германци и в по-малка степен англичани, играещи голф. Големият проблем за тези пазари обаче са полетите – редки и скъпи. За един англичанин например е три пъти по-евтино да се придвижи до голф игрищата в Испания, отколкото до Черноморието. След фалита на авиокомпанията Malev пък скандинавците трябва да сменят три полета, за да стигнат дотук. От Българската голф асоциация допълниха, че са водени разговори с авиокомпании. За да пуснат повече самолети, обаче те искат заетост, а такава няма, защото малкото полети сега отблъскват туристите.

Така засега единственото спасение за българския голф се задава основно през продажбите на имоти и интереса на руските купувачи. Поне докато зле подплатената мечта България да стане световна голф дестинация не се сбъдне. Или пък повече българи (а защо не и руснаци) не проиграят аристократичния спорт.

Източник: www.capital.bg